Вътрешното дете не е някакъв модерен и измислен психологически термин. Това сме ние самите като малки. Това е малкото момиченце или момченце, което сме били и което още живее в нас, пазейки спомените от детството ни и всичко преживяно. Вътрешното дете е това, което преживява, докато възрастният действа. То е това, което запечатва всички чувства, емоции и травми и ги носи със себе си през целия ни живот, като дава отражение върху взаимодействието ни с всички и всичко. То е това, което стои като затворник на времето, в което е било наранено, неразбрано, огорчено, унизено, предадено, отхвърлено и/или изоставено, докато възрастният в нас живее живота без да си дава сметка колко тежат оковите на малкия затворник.

Вътрешното дете има нужда да бъде забалезано. То има нужда да бъде утешено и прегърнато. Има нужда да бъде обичано. Има нужда да се погрижим за него!

Нека го направим заедно.